Тревожност и безпокойство в условията на несигурност – новите врагове по време на пандемия и инфодемия.

Ръководството “Тревожност и безпокойство в условията на несигурност – новите врагове по време на пандемия и инфодемия.” е проект на Институт за Здравни Активности и Технологии, гр. Пловдив, в което освен опитът на експертите, решихме да включим и разкази на хора, преминали през тези състояния и готови да споделят своите идеи, полезни практики и съвети.

Деси Димова

„Запреобръща се светът – и глобалният и индивидуалният и моят също. Вече втора година нито силата, нито спокойствието, са на наша страна.

Малките страхове, които преди отработвах с размах, здрав разум и на чист, планински въздух, се превърнаха в чудовища – дневни и нощни.

Когато всички останахме у дома заради Kовид-19 и стана шумно, започнах да се вглеждам в чертите на всеки член от семейството ми. Както и те в моите. Разбрах, че в очите на дъщеря ми “правя от мухата слон”, опитвам се “да угодя на всички” и “търся идеалната среда”.  Вътрешният ми порив за прецизност, за да не кажа перфектност се изостри до степен, в която започнах да критикувам най-обичаните от мен хора.

И болестта не закъсня. Ковид ме повали в навечерието на 9-тия рожден ден на моя прекрасен син. Физиология и психика блокираха от раз. Това се случи в началото на есенната вълна през ноември 2020 г. В моментите, в които имах проблясък от самия вирус – по-ниска температура или липса на треска, започваха чудовищата на страховете. И вината, че съм провалила рождения му ден.  И въпросите какво следва? В държава, в която ни предупредиха, че “яко ще се мре” започнах да се парализирам от страх, че ще оставя две деца сираци. Но преди това трябваше да се погрижа да не ги заразя и тях. Избрах 15-дневна изолация и карантина, на 70 км. от вкъщи, сама със симптоматика, която като че ли отшумяваше. И все пак, фаталните 7-ми – 8-ми ден все още предстояха. Дишах спокойно, но всички ме плашеха със скрити пневмонии. Реших да не гледам новини, но всъщност гледах. Сутрините бяха оптимистични, вечерите – ад.

Когато прескочих критичните дни и останах само със загубата на обоняние и вкус, се отвори място за още повече размисли и мъничко надежда. Хванах се здраво за тях. Знаех, че ми трябва рутина докато гледам към крайния срок. Това бяха двете неща, които буквално ме измъкнаха от неритмичното биене на сърцето, вълните на паника и липсата на сън. И семейството ми, разбира се – съпругът ми и децата, с които вечеряхме виртуално всяка вечер. Пак част от рутината.

А ето я и нея:

– Всеки ден избирах мисъл на деня,която да ми дава кураж в състоянието ми.

– Всеки обед излизах в двора и прекарвах възможно най-много време в леки занимания: събирах листа с гребло, подреждах дворния инвентар. Когато се уморявах, влизах за почивка и после пак излизах навън.

–  Всеки ден се занимавах с малко изкуство: снимах есента, разглеждах букове със снимки на известна архитектура, мода или просто хора, дори започнах по малко да рисувам (патетични опити и до ден днешен). “Красотата изчиства ума”*

– В късните следобеди гледах някой сериал по Нетфликс, а в късните вечери – друг.

–  Ограничих следенето на социалните мрежи – спрях да чета страшните истории на хора със същия вирус. Най-накрая успях да не гледам новини. Съсредоточих се върху себе си.

–  По природа хипер-социален човек, останах встрани от ежедневния шум. Не пусках обичайното количество съобщения до приятели и познати. Просто не исках да разказвам десетки пъти на ден една и съща история – как се заразих, как протече, на какво се надявам и от какво се страхувам.

– Избрах тишина на ума и комуникация само с важните за мен хора.

– Дишах – за 5 секунди вдишвам и за 5 издишвам. Всеки път,когато усетех учестен пулс, затварях очи и дишах.

И оцелях. С тази проста формула за нетежки състояния на безпокойство и тревога. Тишина, фокус, смирение, самонаблюдение и близки хора.

“Безспокойството, даже повече и от депресията, се изостря от начина на  живот в нашето съвремие. И от нещата, които ни заобикалят – смарт телефони, реклами, туитър последователи, фейсбук лайкове, инстаграм – потоци на свръхинформация. “*

*цитати от книгата Причини да останеш жив от Мат Хейг.“

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *