Здраве и благополучие

Необходимостта от единна европейска стратегия за психично здраве

Кризата, която предизвика пандемията от COVID – 19 подчерта, че досега съществуващите методи и структури за подкрепа не са достатъчни и подходящи вече и е необходимо планиране и предприемане на спешни мерки по отношение на възстановяване и запазване на психичното здраве на населението.

Коронавирусната криза остави тежко емоционално и физическо наследство, като очакванията са тепърва да се задълбочават проблемите.

Преди пандемията 84 млн. души в ЕС или всеки шести човек, изпитва нужда от специализирана помощ по отношение на психичното си здраве.Проучвания, проведени по време на пандемията показват, че вече всеки трети възрастен има нужда от помощ, заради тревожност или депресия.Сред представителите на определени професии, всеки втори човек е отрицателно повлиян в емоционално отношение.

Задълбочаващата се кризата по отношение на психичното здраве или т.нар. “скрита криза” потвърди необходимостта, грижата за психическото здраве да се прилага успоредно с тази за физическото такова.В голяма част от обществата все още е социално приемливо, човек да изпитва физическа болка, но не и емоционална такава.Усилията на всички следва да бъдат насочени към това, да спрем, да приемаме психичното си здраве и благополучие за даденост, както до сега.

По време на пандемията съществуващите проблеми в тази област, с които се сблъсквахме, се засилват от изолацията, страха за собствената безопасност и тази на близките ни и икономическата несигурност, а също така и от схващането, че услугите за психично здраве и благополучие не се считат за основни и належащи.

Належащо е налагането на единна политика в посока да се гарантира, че на психичното здраве ще се обръща също толкова значение и внимание, както на физическото благополучие на индивида.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *