Световната здравна организация дефинира здравето, като: „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие,а не просто отсъствие на болест или немощ“.
Осигуряването на условия за здравословен начин на и насърчаването на благосъстоянието на населението от всички въживотзрасти са предпоставки за развитие на устойчиво общество, в което здравето е всеобща грижа и споделена отговорност.
Програмата за устойчиво развитие на ООН предлага достъпни възможности, които да осигурят на всички достъп до най-високите стандарти в областта на здравеопазването и медицинското обслужване.
В настоящата демографска ситуация – застаряващо население, ниска раждаемост, високи смъртност и миграция, засилена урбанизация, необходимостта от трайна и ефективна промоция на здравето и превенция на болестите в условия за здравословен начин на живот и ранна диагностика се очертават, като крайно наложителни.Статистиката сочи големи регионални неравенства на територията на Република България в продължителността на живота.Факт са и големите различия по отношение на здравословното и социално състояние на жителите в различните региони и групи.
Водещи причини за влошено здравословно състояние са: - Тютюнопушене – най-високо потребление на тютюневи изделия в Европа; употреба на алкохол и наркотични вещества;
- Лош или липса на здравословен хранителен режим;
- Висок индекс на телесната маса;
Ниска и в повечето случаи отсъстваща физическа активност – главен рисков фактор за възникване на незаразни хронични състояния;
Разработването на мултидисциплинарен подход, чрез включване на всички заинтересовани страни в диалога и съвместното партньорство на национално и регионално ниво, в разработването и прилагането на мерки за ефективна превенция, ранно откриване и обещаващо добри резултати проследяване и контролиране на заболяванията е мярка в правилната насока. Ограничаване на рисковите фактори и в същото време разработване на стратегии за възпитаване на физически активно и критично общество е предпоставка за ограничаване на преобладаващите случаи на пациенти с висок индекс на телесната маса и произлизащите от това рискови фактори и влошено здравословно състояние.
Допълнителните ефективни мерки са:
- Висока информираност по отношение на рисковите фактори – информационни кампании и активности;
- Повишаване на степента на превенция сред рисковите групи;
- Приобщаване на уязвимите групи;
- Невъзпрепятстван достъп до медицински специалисти;
- Промоция на сексуалното здраве;
- Промоция и насърчаване на здравословно хранене и повишена физическа активност;